10. Когато плачех в душата си с пост, Това ми стана за укор;
11. Когато облякох вретище за дреха, Станах им за поговорка.
12. За мене приказват седящите в портата; И <аз станах> песен на пияниците.
13. Но аз към Тебе <отправям> молитвата си, Господи, в благоприятно време; Боже, послушай ме според голямата Твоя милост, Според верността на Твоето спасение.
14. Избави ме от тинята, за да не потъна; Нека бъда избавен от ония, които ме мразят, и от дълбоките води.