7. Който правиш да утихва шума на морето, Бученето на вълните му и размирието на племената.
8. Така и тия, които живеят по краищата <на земята>, се боят от Твоите знамения. Развеселяваш излиянията на зората и на вечерта:
9. Като посещаваш земята и я напояваш Ти я преобогатяваш; Реката Божия като е пълна с вода. Ти промишляваш жито за тях, Когато така си приготвил <земята:>
10. Като напояваш нейните бразди Изравняваш буците й; Като я размекваш с капките на дъжда Благославяш поникналото от нея;
11. Върху годината на благостта Си туряш венец, И от следите Ти капе тлъстина;
12. Пасбищата на пустинята капят <от изобилията си>, И хълмовете се опасват с радост;
13. Ливадите се обличат със стада, И долините се покриват с жито; Възклицават, още и пеят.