1. (По слав. 52). За първия певец, по боледуването му, Давидово поучение. Безумният рече в сърцето си: Няма Бог. Поквариха се и сториха гнусно беззаконие; Няма кой да прави добро.
2. Бог надникна от небето над човешките чада, За да види, има ли някой разумен, Който да търси Бога.
3. Всеки един от тях се обърна надире; <всички> заедно се развратиха; Няма кой да прави добро, няма ни един.