1. (По слав. 48). За първия певец, псалом на Кореевите синове. Слушайте това, всички племена; Внимавайте, всички жители на вселената,
2. И низкопоставени и високопоставени, Богати и сиромаси заедно.
3. Устата ми ще говорят мъдрост, И размишлението на сърцето ми ще бъде за разумни <неща>;
4. Ще наведа към притча ухото си, Ще изложа на арфа гатанката си.
5. Защо да се боя във време на бедствие, Когато ме обкръжи беззаконието до петите?
6. От ония, които уповават на имота си, И се хвалят с голямото си богатство,
7. Ни един <от тях> не може никак да изкупи брата си, Нито да даде Богу откуп за него.
8. (Защото <толкова> скъп е откупът на душата им, Щото <всеки> трябва да се оставя от това за винаги),
9. Та да живее вечно И да не види изтление.
10. Защото гледа, че мъдрите умират, И еднакво <с тях> погиват безумният и несмисленият, И оставят богатството си на други.
11. Тайната им мисъл е, <че> домовете им <ще траят> вечно, <И> жилищата им из род в род; Наричат земите си със своите си имена.