3. Сгорещи се сърцето ми дълбоко в мене; Докато размишлявах пламна огън. <Тогава> проговорих с езика си, <казвайки:>
4. Научи ме, Господи, за кончината ми, И за числото на дните ми, какво е; Дай ми да зная колко съм кратковременен.
5. Ето, направил си дните <като> педя. И възрастта ми е като нищо пред Тебе;
6. Наистина всеки човек, колкото яко и да стои, е само лъх, (Села). Наистина всеки човек ходи като сянка; Наистина всяка нищожност го смущава; Трупа <съкровища>, но не знае кой ще ги прибере.
7. И сега, Господи, що чакам? Надеждата ми е на Тебе.
8. Избави ме от всичките ми беззакония; Недей ме прави за укор на безумния.
9. Онемях, не си отворих устата; Понеже Ти стори <това>.
10. Отдалечи от мене удара Си; От поражението на ръката Ти изчезвам.
11. Когато с изобличения наказваш човека за беззаконието <му, >Ти разваляш като молец красотата му. Наистина всеки човек е <само> лъх; (Села).
12. Послушай, Господи, молитвата ми, и дай ухо на вика ми; Не премълчавай при сълзите ми, Защото съм странен при Тебе <И> пришелец, както всичките мои бащи.
13. Остави ме да отдъхна, за да се съвзема Преди да си отида и да ме няма вече.