11. Приятелите ми и близките ми странят от язвата ми, И роднините ми стоят надалеч.
12. Също и ония, които искат живота ми, турят примки <за мене>; Ония, които желаят злото ми, говорят пакостни неща, И измислюват лъжи цял ден.
13. Но аз, като глух, не чувам, И съм като ням, който не отваря устата си.
14. Да! съм като човек, който не чува, В чиито уста няма изобличения.
15. Понеже на Тебе, Господи, се надявам, Ти ще отговориш, Господи Боже мой;
16. Защото рекох: Да не тържествуват над мене, Да не се големеят над мене, когато се подхлъзне ногата ми.
17. Защото съм близо да падна, И скръбта ми е винаги пред мене;
18. Понеже аз ще призная беззаконието си, Ще тъжа за греха си.