3. Изтръгни и копие, та затвори пътя на гонителите ми; Кажи на душата ми: Аз съм избавител Твой.
4. Нека се посрамят и се опозорят Ония, които искат <да погубят> душата ми; Нека се върнат назад и се смутят Ония, които ми мислят зло.
5. Нека бъдат като плява пред вятъра, И ангел Господен да ги гони.
6. Нека бъде пътят им тъмен и плъзгав, И ангел Господен да ги гони.
7. Защото без причина скриха за мене мрежата си в трап; Без причина изкопаха <яма> за душата ми.
8. Да дойде върху всеки един от тях неочаквана погибел; И мрежата му, която е скрил, нека улови самия него. Той нека падне в същата погибел.
9. А моята душа ще се весели в Господа, Ще се радва в избавлението Му.
10. Всичките ми кости ще рекат; Господи, кой е подобен на Тебе, Който избавяш сиромаха от по-силния от него, Да! сиромаха и немощния от грабителя му?
11. Несправедливи свидетели въстават И питат ме за <неща>, за които аз не зная <нищо>
12. Въздават ми зло за добро, <За да бъде> в оскъдност душата ми.
13. А аз, когато те боледуваха, Аз се обличах във вретище, Смирявах с пост душата си, И молитвата ми се връщаше в пазухата ми <и се повтаряше;>
14. Обхождах се като с приятел, като с мой брат, Ходех наведен и нажален както кога жалее някой майка си.