11. Несправедливи свидетели въстават И питат ме за <неща>, за които аз не зная <нищо>
12. Въздават ми зло за добро, <За да бъде> в оскъдност душата ми.
13. А аз, когато те боледуваха, Аз се обличах във вретище, Смирявах с пост душата си, И молитвата ми се връщаше в пазухата ми <и се повтаряше;>
14. Обхождах се като с приятел, като с мой брат, Ходех наведен и нажален както кога жалее някой майка си.
15. Но когато накуцвах в <пътя си>, те се зарадваха и се събраха. Побойници се събраха против мене, - човеци, които аз не знаех; Късаха <ме> без да престават.
16. Като нечестивите смешкари в пиршества Скърцаха на мене със зъби.