Псалми 119:102-112 Ревизиран (BG1940)

102. От Твоите съдби не се отклоних, Защото Ти си ме научил.

103. Колко са сладки на вкуса ми Твоите думи! <Да! по-сладки> от мед в устата ми.

104. Чрез Твоите правила станах разумен; Затова мразя всеки лъжлив път.

105. Нун. Твоето слово е светилник на нозете ми, И виделина на пътеката ми.

106. Заклех се, и го потвърдих, Че ще държа праведните Твои съдби.

107. Много съм наскърбен; Господи, съживи ме според словото Си.

108. Приеми моля ти се, Господи, доброволните приноси на устата ми, И научи ме на съдбите Си.

109. Животът ми е постоянно в опасност; Но аз не забравих Твоя закон.

110. Нечестивите поставиха примка за мене; Но аз не се отклоних от Твоите правила.

111. Възприех Твоите свидетелства за <свое> наследство до века, Защото те са радост на сърцето ми.

112. Приклоних сърцето си за да върша повеленията Ти. Винаги и до край.

Псалми 119