8. Понеже си избавил душата ми от смърт, Очите ми от сълзи, и нозете ми от подхлъзване,
9. <Затова> ще ходя пред Господа в земята на живите. (По слав. 115)
10. (1)Аз повярвах, затова говорих; Много бях наскърбен.
11. (2)В тревогата си рекох: Всеки човек е измамлив.
12. (3)Що да въздам Господу <За> всичките Му благодеяния към мене?
13. (4)Ще взема чашата на спасението, И ще призова името Господно;
14. (5)Ще изпълня обреците си Господу, Да, пред всичките Му люде.
15. (6)Скъпоценна е пред Господа Смъртта на светиите Му.