17. Да! той обичаше да проклина, и <проклетията> го стигна; Не му беше драго да благославя, и <благословението> се отдалечи от него.
18. Да: той обичаше проклетията като своя дреха; И тя влезе като вода във вътрешностите му, И като масло в костите му.
19. Нека му стане като дрехата, в която се увива, И като пояса, с който постоянно се опасва.
20. Това <нека бъде> въздаянието на противниците ми от Господа, И ония, които говорят зло против душата ми.
21. А Ти, Иеова Господи, застъпвай се за мене заради името Си; Понеже Твоята милост е блага, избави ме,
22. Защото съм сиромах и немотен, И сърцето ми е наранено дълбоко в мене.
23. Преминал съм като уклонила се сянка <по слънчев часовник;> Изхвърлен съм като скакалец.
24. Колената ми се клатят от пост; И снагата ми губи тлъстината си.