6. Тогава извикаха към Господа в бедствието си; И Той ги избави от утесненията им,
7. И заведе ги през прав път, За да отидат в населен град
8. Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
9. Защото насища жадна душа, И гладна душа изпълня с блага.
10. <Други> седяха в тъмнина и в мрачна сянка, Вързани със скръб и с желязо,
11. Защото се разбунтуваха против Божиите слова, И презряха съвета на Всевишния.
12. Затова смири сърцето им с труд; Те паднаха и нямаше кой да <им> помогне.
13. Тогава извикаха към Господа в бедствието си; И Той ги избави от утесненията им;
14. Изведе ги из тъмнината и мрачната сянка, И разкъса оковите им.