19. Тогава викат към Господа в бедствието си; И Той ги избавя от утесненията им.
20. Изпраща словото Си та ги изцелява, И <ги> отървава от ямите, <в които лежат>.
21. Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
22. И нека принасят жертви на хвала, И радостно възвестяват делата Му.
23. Ония <пък>, които слизат на морето в кораби, И вършат работи в големи води,
24. Те виждат делата на Господа, И чудесата Му в дълбочините,
25. Защото, <когато> заповядва и дига бурния вятър, Който повдига <морските> вълни,
26. Те се издигат до небесата, и пак се спущат до дълбочините; Душата им се топи от бедствие.
27. Люлеят се и политат като пияни, И целият им разсъдък ги напуща.