12. Затова смири сърцето им с труд; Те паднаха и нямаше кой да <им> помогне.
13. Тогава извикаха към Господа в бедствието си; И Той ги избави от утесненията им;
14. Изведе ги из тъмнината и мрачната сянка, И разкъса оковите им.
15. Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
16. Защото разби медните порти, И железните лостове сломи.
17. <А пък> безумните са в скръб поради беззаконните си пътища И поради неправдите си.
18. Душата им се гнуси от всяко ястие, А те се приближават до портите на смъртта.
19. Тогава викат към Господа в бедствието си; И Той ги избавя от утесненията им.