1. (По слав. 106). Славете Господа, защото е благ, Защото Неговата милост <трае> до века.
2. <Така> нека говорят изкупените от Господа, Които Той изкупи от ръката на противника,
3. Като ги събра от страните, От изток и от запад, от север и от юг {Еврейски: Морето.}.
4. <Едни> се скитат по пустинята, <по> усамотен път, Без да намират населен град
5. Гладни и жадни, Душата им примираше в тях.
6. Тогава извикаха към Господа в бедствието си; И Той ги избави от утесненията им,
7. И заведе ги през прав път, За да отидат в населен град
8. Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
9. Защото насища жадна душа, И гладна душа изпълня с блага.
10. <Други> седяха в тъмнина и в мрачна сянка, Вързани със скръб и с желязо,
11. Защото се разбунтуваха против Божиите слова, И презряха съвета на Всевишния.