8. Всякога помни завета Си; Словото е заповядал <да стои> за хиляда поколения,
9. Което изговори на Авраама, И клетвата, <с която се закле> на Исаака,
10. Която утвърди на Якова за закон, На Израиля за вечен завет,
11. Като рече: На тебе ще дам Ханаанската земя За дял на наследството ви.
12. Когато те бяха <още> малко на брой Да! малцина и пришелци в нея,
13. И се скитаха от народ в народ, От едно царство в други люде,
14. Той не остави никого да им напакости, Дори заради тях изобличи царе,
15. <Като каза:> Да не докачите помазаните Ми, И да не сторите зло на пророците Ми
16. После призова глад на земята, Строши всяка подпорка от хляб.
17. Изпрати пред тях човека Иосифа, Който бе продаден като роб.
18. Стиснаха нозете му с окови; Душата му участвуваше в <притискането от> желязото,
19. До като дойде време <да се изпълни> думата му; Защото словото Господно го изпитваше.
20. Царят прати та го развърза, - Управителят на племена, - та го освободи.
21. Постави го господар на дома си, И управител на всичкия си имот,
22. За да връзва първенците му по волята си, И да поучава старейшините му на мъдрост.
23. Тогава Израил дойде в Египет, Да! Яков се пресели в Хамовата земя;