6. Покрил си я с морето {Еврейски: Бездната.} като с дреха; Водите застанаха над планините.
7. От Твоето смъмряне те побягнаха, От гласа на гърма Ти се спуснаха на бяг.
8. Издигнаха се планините, снишаваха се долините. На мястото, което беше определил за тях.
9. Положил си предел <на водите>, за да не могат да преминат, Нито да се върнат пак да покрият земята.
10. <Ти си>, Който изпращаш извори в доловете За да текат между планините.
11. Напояват всичките полски зверове; С <тях> дивите осли утоляват жаждата си;
12. При тях небесните птици обитават И пеят между клончетата.
13. <Ти си>, Който поиш планините от високите Си обиталища, <Тъй щото> от плода на Твоите дела се насища земята;