12. Колкото отстои изток от запад, <Толкова> е отдалечил от нас престъпленията ни.
13. Както баща жали чадата си, <Така> Господ жали ония, които Му се боят.
14. Защото Той познава нашия състав, Помни, че ние сме пръст.
15. Дните на човека са като трева; Като полски цвят, така цъфти.
16. Защото като преминава вятърът над него, и няма го, И мястото му го не познава вече.