11. Защото колкото е високо небето от земята, <Толкова> голяма е милостта Му към ония, които Му се боят,
12. Колкото отстои изток от запад, <Толкова> е отдалечил от нас престъпленията ни.
13. Както баща жали чадата си, <Така> Господ жали ония, които Му се боят.
14. Защото Той познава нашия състав, Помни, че ние сме пръст.
15. Дните на човека са като трева; Като полски цвят, така цъфти.
16. Защото като преминава вятърът над него, и няма го, И мястото му го не познава вече.
17. Но милостта на Господа е от века и до века върху ония, които Му се боят. И правдата Му върху внуците
18. На ония, които пазят завета Му, И помнят заповедите Му, за да ги изпълняват.
19. Господ е поставил престола Си на небето; И Неговото царство владее над всичко.