17. Надменни очи, лъжлив език, Ръце, които проливат невинна кръв,
18. Сърце, което крои лоши замисли, Нозе, които бърже тичат да вършат зло,
19. Неверен свидетел, който говори лъжа, И оня, който сее раздори между братя.
20. Сине, мой, пази заповедта на баща си, И не отстъпвай от наставлението на майка си,
21. Вържи ги за винаги за сърцето си, Увий ги около шията си.
22. Когато ходиш <наставлението> ще те води, Когато спиш, ще те пази; Когато се събудиш ще се разговаря с тебе.
23. Защото заповедта <им> е светилник, И наставлението <им> е светлина, И поучителните <им> изобличения са път към живот.
24. За да те пазят от лоша жена, От ласкателния език на чужда жена.
25. Да не пожелаеш хубостта й в сърцето си; Да не те улови с клепачите си;
26. Защото поради блудница <човек изпада в нужда> за парче хляб; А прелюбодейката лови скъпоценната душа.
27. Може ли някой да тури огън в пазухата си, И дрехите му да не изгорят?
28. Може ли някой да ходи по разпалени въглища, И нозете му да се не опекат?
29. Така <е с> оня, който влиза при жената на ближния си; Който се допре до нея не ще остане ненаказан.
30. <Дори> крадецът не се пропуска <ненаказан, Даже> ако краде да насити душата си, когато е гладен;
31. И ако се хване, той трябва да възвърне седмократно, Трябва да даде целия имот на къщата си.
32. Оня, който прелюбодействува с жена е безумен. Който прави това би погубил душата си.