10. Да не би да се наситят чужди от имота ти, И трудовете ти <да отидат> в чужд дом;
11. А ти да охкаш в сетнините си, Когато месата ти и тялото ти се изнурят,
12. И да казваш: Как <можах да> намразя поуката, И сърцето ми да презре изобличението,
13. И аз да не послушам гласа на учителите си, Нито да приклоня ухото си към наставниците си!
14. Малко остана да изпадна във всяко зло Всред събранието и множеството.
15. Пий вода от своята си щерна, И оная, която извира от твоя кладенец.
16. Вън ли да се изливат изворите ти, И водни потоци по улиците?