1. Сине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми,
2. За да опазиш разсъдливост, И устните ти да пазят знание.
3. Защото от устните на чуждата жена капе мед, И устата й са по-меки от дървено масло;
4. Но сетнините й са горчиви като пелин, Остри като изострен от двете страни меч.
5. Нозете й слизат в смърт, Стъпките й стигат до ада,