Притчи 27:5-17 Ревизиран (BG1940)

5. Явното изобличение е по-добро От <оная> любов, която не се проявява.

6. Удари от приятел са искрени, А целувки от неприятел - изобилни.

7. Наситената душа се отвръща <и> от медена пита, А на гладната душа всичко горчиво е сладко.

8. Както птица, която е напуснала гнездото си, Така е човек, който е напуснал мястото си.

9. Както благоуханните масла и каденията веселят сърцето, Така - и сладостта на сърдечния съвет на приятел.

10. Не оставяй своя приятел нито приятеля на баща си. И не влизай в къщата на брата си, в деня на злощастието си. По-добре близък съсед, отколкото далечен брат.

11. Сине мой, бъди мъдър и радвай сърцето ми, За да имам що да отговарям на онзи, който ме укорява.

12. Благоразумният предвижда злото и се укрива, А неразумните вървят напред - и страдат.

13. Вземи дрехата на този, който поръчителствува за чужд; Да! Вземи залог от онзи, <който поръчителствува> за чужда жена.

14. Който става рано и благославя ближния си с висок глас, Ще се счете, като че го кълне.

15. Непрестанно капане в дъждовен ден И жена крамолница са еднакви;

16. Който би я обуздал, обуздал би вятъра И би хванал дървено масло с десницата си.

17. Желязо остри желязо; Така и човек остри лицето си срещу приятеля си.

Притчи 27