4. Отмахни нечистото от среброто, И ще излезе съд за златаря.
5. Отмахни нечестивите от царя, И престолът му ще се утвърди в правда.
6. Не се надигай пред царя, И не стой на мястото на големците,
7. Защото по-добре е да ти кажат: Мини тук по-горе, Нежели да те турят по-долу в присъствието на началника, когото са видели очите ти.
8. Не бързай да излезеш, за да се караш. Да не би най-сетне <да не знаеш> що да правиш; Когато те засрами противникът {Еврейски: Ближния.} ти.
9. Разисквай делото си с противника си <сам>. Но не откривай чужди тайни,
10. Да не би да те укори оня, който те слуша, И твоето безчестие да остане незаличимо.
11. Дума казана на място е <Като> златни ябълки в сребърни съдове.
12. Както е обица и украшение от чисто злато <за човек>, Така е мъдрият изобличител за внимателното ухо.
13. Както е снежната прохлада в жетвено време, Така е верният посланик на тия, които го изпращат, Защото освежава душата на господаря си.
14. Който лъжливо се хвали за подаръци що дава, <Прилича> на облаци и вятър без дъжд.
15. Чрез въздържаност се склонява управител, И мек език троши кости.
16. Намерил ли си мед? Яж <само> колкото ти е нужно, Да не би да се преситиш от него и да го повърнеш.
17. Рядко туряй ногата си в къщата на съседа си, Да не би да му досадиш и той да те намрази.
18. Човек, който лъжесвидетелствува против ближния си, Е <като> чук, нож и остра стрела.
19. Доверие към неверен човек, в усилно време, Е като счупен зъб и изкълчена нога.
20. Както един, който съблича дрехата <си> в студено време, И както оцет на сода, Така и оня, който пее песни на оскърбено сърце.