1. Сине мой, ако приемеш думите ми, И запазиш заповедите ми при себе си,
2. Така щото да приклониш ухото си към мъдростта. И да предадеш сърцето си към разума,
3. Ако призовеш благоразумието, И издигнеш гласа си към разума,
4. Ако го потърсиш като сребро, И го подириш като скрити съкровища,
5. Тогава ще разбереш страха от Господа, И ще намериш познанието за Бога.
6. Защото Господ дава мъдрост, из устата Му <излизат> знание и разум.
7. Той запазва истинска мъдрост за праведните, Щит е за ходещите в незлобие,
8. За да защищава пътищата на правосъдието, И да пази пътя на светиите Си.
9. Тогава ще разбереш правда, правосъдие, Правдивост, да! и всеки добър път.
10. Защото мъдрост ще влезе в сърцето ти, Знание ще услажда душата ти,
11. Разсъждение ще те пази, Благоразумие ще те закриля,
12. За да те избави от пътя на злото. От човека, който говори опако, -
13. От ония, които остават пътищата на правотата, За да ходят по пътищата на тъмнината, -