1. По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е с извратени устни а при това безумен.
2. Наистина ожидане без разсъдък не е добро, И който бърза с нозете си, сбърква <пътя си>.
3. Безумието на човека изкривява пътя му, И сърцето му негодува против Господа.
4. Богатството притуря много приятели, А сиромахът бива оставен от приятеля си.
5. Лъжливият свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи няма да избегне.
6. Мнозина търсят благоволението на щедрия {Или: Княза.}, И всеки е приятел на онзи, който дава подаръци.
7. Всичките братя на сиромаха го мразят, - Колко повече отбягват от него приятелите му! - Той тича след тях с <умолителни> думи, но тях ги няма.
8. Който придобива ум обича своята си душа; Който пази благоразумие ще намери добро.