7. Устата на безумния са погибел за него, И устните му са примка за душата му.
8. Думите на шепотника са като сладки залъци, И слизат вътре в корема.
9. Немарливият в работата си Е брат на разсипника.
10. Името Господно е яка кула; Праведният прибягва в нея и е поставен на високо.
11. Имотът на богатия е укрепен град за него, И той е висока стена във въображението му.
12. Преди загиването сърцето на човека се превъзнася, И преди прославянето <то> се смирява.
13. Да отговаря някой преди да чуе, Е безумие и позор за него.
14. Духът на човека ще <го> подпира <в> немощта му; Кой може да подига унилия дух?
15. Сърцето на благоразумния придобива разум, И ухото на мъдрите търси знание.
16. Подаръкът, който дава човек, отваря място за него, И го привежда пред големците.