2. Безумният не се наслаждава от благоразумието, Но само от изявяване сърцето си.
3. С идването на нечестивия идва и презрение, И с подлостта <идва и> позор.
4. Думите из устата на човека са <като> дълбоки води, И изворът на мъдростта е <като> поток.
5. Не е добре да се приема нечестивия, <Или> да се изкривява съда на праведния.
6. Устните на безумния причиняват препирни, И устата му предизвикват плесници.
7. Устата на безумния са погибел за него, И устните му са примка за душата му.
8. Думите на шепотника са като сладки залъци, И слизат вътре в корема.
9. Немарливият в работата си Е брат на разсипника.
10. Името Господно е яка кула; Праведният прибягва в нея и е поставен на високо.
11. Имотът на богатия е укрепен град за него, И той е висока стена във въображението му.
12. Преди загиването сърцето на човека се превъзнася, И преди прославянето <то> се смирява.
13. Да отговаря някой преди да чуе, Е безумие и позор за него.
14. Духът на човека ще <го> подпира <в> немощта му; Кой може да подига унилия дух?