20. Който внимава на словото ще намери добро. И който уповава на Господа е блажен.
21. Който е с мъдро сърце ще се нарече благоразумен, И сладостта на устните умножава знание.
22. Разумът е извор на живот за притежателя му, А глупостта на безумните е наказанието им.
23. Сърцето на мъдрия вразумява устата му И притуря знание в устните му.
24. Благите думи са медена пита, Сладост на душата и здраве на костите.
25. Има път, който се вижда прав на човека. Но краят му е пътища към смърт,
26. Охотата на работника работи за него, Защото устата му го принуждават.
27. Лошият човек копае зло, И в устните му има сякаш пламнал огън.
28. Опак човек сее раздори, И шепотникът разделя най-близки приятели.
29. Насилникът измамя ближния си, И го води в недобър път;
30. Склопя очите си, за да измисля извратени неща. И прехапва устните си, за да постигне зло.
31. Белите коси са венец на слава, Когато се намират по пътя на правдата.