8. Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, А глупостта на безумните е да заблуждават.
9. Приносът за грях се присмива на безумните, А между праведните <има Божие> благоволение.
10. Сърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост.
11. Къщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденствува.
12. Има път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт.
13. Даже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота.
14. Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, А добрият човек <ще се насити> от себе си.
15. Простият вярва всяка дума, А благоразумният внимава добре в стъпките си.
16. Мъдрият се бои и се отклонява от злото, А безумният самонадеяно се хвърля напред.
17. Ядовитият човек постъпва несмислено, И зломисленикът е мразен.
18. Безумните наследяват глупост, А благоразумните се увенчават със знание.
19. Злите се кланят пред добрите, И нечестивите при портите на праведния.
20. Сиромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много.
21. Който презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен.
22. Не заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и вярност <ще се показват> към тия, които измислят добро
23. От всеки труд има полза, А от бъбренето с устните само оскъдност.