27. Страхът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта,
28. Когато людете са многочислени, слава е за царя, А когато людете са малочислени, съсипване е за княза.
29. Който не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, А който лесно се гневи проявява безумие.
30. Тихо сърце е живот на тялото, А разяреността е гнилост на костите.
31. Който угнетява бедния нанася укор на Създателя му, А който е милостив към сиромаха показва почит Нему.
32. Нечестивият е смазан във <време на> бедствието си, А праведният и в смъртта си има упование.
33. В сърцето на разумния мъдростта почива, А между безумните тя се явява.
34. Правдата възвишава народ, А грехът е позор за племената.
35. Благоволението на царя е към разумния слуга, А яростта му против онзи, който докарва срам.