34. Да се тъпчат под нозе всичките затворници на света,
35. Да се извраща съдът на човека пред лицето на Всевишния,
36. Да се онеправдава човека в делото му, - Господ не одобрява това.
37. Кой ще е онзи, който казва нещо, и то става, без да го е заповядал Господ?
38. Из устата на Всевишния не излизат ли и злото и доброто?
39. Защо би пороптал жив човек, всеки за наказанието на греховете си?
40. Нека издирим и изпитаме пътищата си, и нека се върнем при Господа.
41. Нека издигнем сърцата си и ръцете си към Бога, <Който е> на небесата, <и нека речем>:
42. Съгрешихме и отстъпихме; Ти не си ни простил.
43. Покрил си се с гняв и гонил си ни, убил си без да пощадиш.
44. Покрил си се с облак, за да не премине молитвата ни.
45. Направил си ни като помия и смет всред племената.
46. Всичките ни неприятели отвориха широко устата си против нас.
47. Страхът и пропастта ни налетяха, запустение и разорение.
48. Водни потоци излива окото ми поради разорението на дъщерята на людете ми.