25. Благ е Господ към ония, които Го чакат, към душата, която Го търси.
26. Добро е да се надява някой и тихо да очаква спасението от Господа.
27. Добро е за човека да носи хомот в младостта си.
28. Нека седи насаме и мълчи, когато <Господ> му го наложи.
29. Нека тури устата си в пръстта негли има още надежда.
30. Нека подаде бузата си на онзи, който го бие; нека се насити с укор.
31. Защото Господ не отхвърля до века.
32. Понеже, ако и да наскърби, Той пак ще и да се съжали според многото Си милости.
33. Защото не оскърбява нито огорчава от сърце човешките чада.
34. Да се тъпчат под нозе всичките затворници на света,
35. Да се извраща съдът на човека пред лицето на Всевишния,
36. Да се онеправдава човека в делото му, - Господ не одобрява това.
37. Кой ще е онзи, който казва нещо, и то става, без да го е заповядал Господ?
38. Из устата на Всевишния не излизат ли и злото и доброто?
39. Защо би пороптал жив човек, всеки за наказанието на греховете си?
40. Нека издирим и изпитаме пътищата си, и нека се върнем при Господа.
41. Нека издигнем сърцата си и ръцете си към Бога, <Който е> на небесата, <и нека речем>:
42. Съгрешихме и отстъпихме; Ти не си ни простил.