17. Отблъснал си душата ми далеч от мира; забравих благоденствието.
18. И рекох: Погина увереността ми и надеждата ми <като отдалечена> от Господа.
19. Помни скръбта ми и изпъждането ми, пелина и жлъчката.
20. Душата ми, като ги помни непрестанно, се е дълбоко смирила.
21. <Обаче>, това си наумявам, поради което имам и надежда:
22. Че по милост Господна ние не се довършихме, понеже не чезнат щедростите Му.
23. Те се подновяват всяка заран; голяма е Твоята вярност.
24. Господ е дял мой, казва душата ми; затова ще се надявам на Него.