13. Заби в бъбреците ми стрелите на тула Си.
14. Станах за присмех на всичките си люде, и за песен на тях цял ден.
15. Насити ме с горчивини; опи ме с пелин.
16. При това, счупи зъбите ми с камъчета; покри ме с пепел.
17. Отблъснал си душата ми далеч от мира; забравих благоденствието.
18. И рекох: Погина увереността ми и надеждата ми <като отдалечена> от Господа.
19. Помни скръбта ми и изпъждането ми, пелина и жлъчката.
20. Душата ми, като ги помни непрестанно, се е дълбоко смирила.
21. <Обаче>, това си наумявам, поради което имам и надежда:
22. Че по милост Господна ние не се довършихме, понеже не чезнат щедростите Му.
23. Те се подновяват всяка заран; голяма е Твоята вярност.