Песен На Песните 7:9-13 Ревизиран (BG1940)

9. И устата {Еврейски: Небцето.} ти като най-хубаво вино, - Което се поглъща гладко за възлюбения ми, Като се хлъзга през устните на спящите.

10. Аз съм на възлюбения си; И неговото желание е към мене.

11. Дойди, възлюбени мой, нека излезем на полето, Да пренощуваме по селата,

12. Да осъмнем в лозята, да видим напъпила ли е лозата, Появил ли се е крехкият грозд и цъфнали ли са наровете; Там ще ти дам любовта си.

13. Мандрагоровите ябълки издават благоухание; И върху вратата ни има Всякакви изрядни плодове, нови и стари, Които съм запазила за тебе, възлюбени мой.

Песен На Песните 7