4. Що да ти сторя Ефреме? Що да ти сторя Юда? Защото добротата ви е като утринния облак, И като росата, която рано прехожда.
5. Затова ги изсякох чрез пророците, Убих ги с думите на устата Си; И съдбите Ми се явяват като светлината,
6. Защото милост искам, а не жертва, И познаване Бога повече от всеизгаряния.
7. Те, обаче, както Адам, престъпиха завета; Там постъпиха коварно към Мене.
8. Галаад е град на ония, които струват беззаконие, Опетнен е с кръв.
9. И както разбойнически чети причакват човека, Така дружината свещеници убива по пътя към Сихем; Да! те вършат безчестие.
10. В Израилевия дом видях ужас; Там <се намира> блудство у Ефрема, И Израил е осквернен.
11. И за тебе, Юдо, се определи жетва, Когато върна людете Си от плен.