1. Наричайте, <прочее>, братята си Аммий {Т.е., Люде мои.}, и сестрите си Рухама {Т.е., Придобила милост.},
2. Съдете се с майка си, съдете се; Защото тя не Ми е жена, И Аз не съм й мъж. Нека отмахне блудствата си от лицето си, И прелюбодействата си отмежду гърдите си,
3. Да не би да я съблека гола, И я изложа както <бе> в деня, когато се е родила, И я направя като пустиня, И я поставя като безводна земя, И я уморя с жажда.
4. Даже на чадата й няма да покажа милост, Понеже са чада от блудство.
5. Защото майка им блудствува; Тая, която ги бе зачнала, постъпи срамотно; Защото рече: Ще отида след любовниците си, Които ми дават хляба ми и водата ми, Вълната ми и лена ми, маслото ми и питията ми.
6. Затова, ето, Аз ще препреча пътя ти с плет от тръни, И ще направя преграда пред нея За да не намери пътищата си.
7. Тя ще се завтече след любовниците си, но няма да ги стигне; Ще ги потърси, но няма да ги намери; Тогава ще рече: Ще отида и ще се върна при първия си мъж, Защото ми беше по-добре тогава, отколкото сега.