5. Той си припомнюва за юнаците си; но те се подплъзват в пътя си; Тичат към стените му, и покривалото се приготвя.
6. Речните порти се отварят, И палата се разрушава.
7. Решено е да се плени <Ниневия >И да се пресели; И слугините й стенат като с гласа на гълъбите, Когато се бият по гърдите.
8. Но <макар> Ниневия да е била отдавна <пълна с мъже> като езеро с вода, те пак бягат; <Макар да викат>: Стойте! стойте! пак никой не погледва назад.
9. Обирайте среброто, обирайте златото; Защото съкровищата й са безгранични, Има богатство от всякакви отбрани вещи.
10. Тя се изпразни, изтърси, и запустя; Сърцето се топи, и колената се удрят едно о друго, Болки има във всеки кръст, А лицата на всички са побледнели.
11. Где е ровът на лъвовете, И мястото гдето младите лъвове се хранеха, Гдето ходеха лъвът, лъвицата и лъвчето, И нямаше кой да ги плаши?
12. <Где е> лъвът, който разкъсваше доволно за лъвчетата си, Давеше за лъвиците си, И пълнеше пещерите си с плячка, И рововете си с грабеж?