59. А главните свещеници и целият синедрион търсеха лъжливо свидетелство против Исуса, за да Го умъртвят;
60. обаче не намериха, при все че дойдоха много лъжесвидетели. Но сетне дойдоха двама и рекоха:
61. Тоя каза: Мога да разруша Божия храм, и за три дни <пак> да го съградя.
62. Тогава първосвещеникът стана и Му рече: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелствуват тия против Тебе?
63. Но Исус мълчеше. Първосвещеникът му каза: Заклевам Те в живия Бог да ни кажеш: Ти ли си Христос Божият Син?
64. Исус му каза: Ти рече. Но казвам ви, от сега нататък ще видите Човешкия Син седящ отдясно на силата и идещ на небесните облаци.
65. Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Той богохулствува! Каква нужда имаме вече от свидетели? Ето сега чухме богохулството. Вие какво мислите?
66. А те в отговор рекоха: Изложи се на смъртно< наказание>.
67. Тогава Го заплюваха в лицето и Го блъскаха; а други Му удряха плесници и Му казваха:
68. Познай ни, Христе, кой Те удари.
69. А Петър седеше вън на двора; и една слугиня дойде при него и му каза: И ти беше с Исуса галилеянина.
70. А той се отрече пред всички, казвайки: Не разбирам що говориш.
71. И когато излезе в преддверието, видя го друга< слугиня>, и каза на тия, които бяха там: И тоя беше с Исуса Назарянина.
72. И <Петър> пак се отрече с клетва: Не познавам човека.
73. След малко се приближиха и ония, които стояха наблизо, и рекоха на Петра: Наистина и ти си от тях, защото твоят говор те издава.
74. Тогава той започна да проклина и да се кълне: Не познавам човека. И на часа петелът изпя.
75. И спомни си Петър думата на Исуса, Който беше рекъл: Преди да изпее петелът, три пъти ще се отречеш от Мене. И той излезе вън и плака горко.