11. Защото сиромасите всякога се намират между вас, но Аз не всякога се намирам.
12. Защото тя, като изля това миро върху тялото Ми стори го за да Ме приготви за погребение.
13. Истина ви казвам: Гдето и да се проповядва това благовестие по целия свят, ще се разказва за неин спомен и това, което тя стори.
14. Тогава един от дванадесетте, наречен Юда Искариотски отиде при първосвещениците и рече:
15. Какво обичате да ми дадете и аз ще ви Го предам? И те му претеглиха тридесет сребърника.
16. И от тогава той търсеше удобен случай да <им> Го предаде.
17. А в първия <ден на празника на> безквасните хлябове учениците отидоха при Исуса и рекоха: Где искаш да Ти приготвим, за да ядеш пасхата?
18. Той каза: Идете в града при еди кого си и речете му: Учителят казва: Времето Ми е близо, у тебе ще празнувам пасхата с учениците Си.
19. И учениците сториха както им заръча Исус, и приготвиха пасхата.
20. И когато се свечери, Той седна на трапезата с дванадесетте ученика.
21. И като ядяха, рече: Истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде.
22. А те, пренаскърбени, почнаха всички един по един да Му казват: Да не съм аз, Господи?
23. Той в отговор рече: Който натопи ръката си заедно с Мене в блюдото, той ще Ме предаде.
24. Човешкият Син отива, както е написано за Него; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син ще бъде предаден! Добре щеше да бъде за този човек, ако не бе се родил.
25. И Юда, който Го предаде, в отговор рече: Да не съм аз, Учителю? Исус му каза: Ти рече.
26. И когато ядяха, Исус взе хляб, благослови, и го разчупи и като го даваше на учениците, рече: Вземете яжте; това е Моето тяло.