15. А като се свечери, учениците дойдоха при Него, и рекоха: Мястото е уединено, и времето е вече напреднало; разпусни народа да отиде по селата да си купи храна.
16. А Исус им рече: Няма нужда да отидат; дайте им вие да ядат.
17. А те Му казаха: Имаме тук само пет хляба и две риби.
18. А Той рече: Донесете ги тук при Мене.
19. Тогава, като заповяда на народа да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето и благослови; и като разчупи хлябовете, даде ги на учениците, а учениците на народа.
20. И всички ядоха и се наситиха; и дигнаха останалите къшеи, дванадесет пълни коша.
21. А ония, които ядоха, бяха около пет хиляди мъже, освен жени и деца.
22. И на часа <Исус> накара учениците да влязат в ладията и да отидат преди Него на отвъдната страна, докле разпусне народа.
23. И като разпусна народа, изкачи се на бърдото да се помоли на саме. И като се свечери, Той беше там сам.
24. А ладията бе вече всред езерото, блъскана от вълните, защото вятърът беше противен.
25. А в четвъртата стража на нощта Той дойде към тях, като вървеше по езерото.
26. И учениците, като Го видяха да ходи по езерото, смутиха се и думаха, че е призрак, и от страх извикаха.
27. А Исус веднага им проговори, казвайки: Дерзайте! Аз съм; не бойте се.
28. И Петър в отговор Му рече: Господи, ако си Ти, кажи ми да дойда при Тебе по водата.
29. А Той рече: Дойди. И Петър слезе от ладията и ходеше по водата да иде при Исуса.
30. Но като виждаше вятъра силен, уплаши се и, като потъваше, извика, казвайки: Господи избави ме!
31. И Исус веднага простря ръка, хвана го, и му рече: Маловерецо, защо се усъмни?
32. И като влязоха в ладията, вятърът утихна.