19. При всекиго, който чуе словото на царството и не го разбира, дохожда лукавият и грабва посеяното в сърцето му; той е посеяното край пътя.
20. А посеяното на канаристите места е оня, който чуе словото и веднага с радост го приема;
21. корен, обаче, няма в себе си, но е привременен; и когато настане напаст или гонение поради словото, на часа се съблазнява.
22. А посеяното между тръните е оня, който чува словото; но светските грижи и примамката на богатството заглушават словото, и той става безплоден.
23. А посеяното на добра земя е оня, който чуе словото и го разбира, който и дава плод, и принася кой стократно, кой шестдесет, кой тридесет.
24. Друга притча им предложи, като каза: Небесното царство се оприличава на човек, който е посял добро семе на нивата си;
25. но, когато спяха човеците, неприятелят му дойде и пося плевели между житото, и си отиде.
26. И когато поникна стволът и завърза плод, тогава се появиха и плевелите.