9. А <ония, които ядоха>, бяха около четири хиляди души; и разпусна ги.
10. И веднага влезе в ладията с учениците Си и дойде в далманутанските предели.
11. И фарисеите излязоха и почнаха да се препират с Него; и като Го изпитваха, поискаха от Него знамение от небето.
12. А Той въздъхна дълбоко от сърце и рече: Защо тоя род иска знамение? Истина ви казвам: На тоя народ няма да се даде знамение.
13. И остави ги, влезе пак <в ладията>, и мина на отвъдната страна.
14. Но учениците Му забравиха да вземат хляб, и нямаха със себе си в ладията повече от един хляб.
15. И Той им заръча, казвайки: Внимавайте, пазете се от кваса на фарисеите и от кваса на Ирода.
16. И те разискваха помежду си, думайки: Това е защото нямаме хляб.
17. А Исус, като разбра това; рече им: Защо разисквате загдето нямате хляб? Още ли не разбирате, нито разумявате? Окаменено ли е сърцето ви?
18. Като имате очи, не виждате ли? и като имате уши, не чувате ли? и не помните ли?
19. Когато разчупих петте хляба на петте хиляди души, колко кошове пълни с къшеи дигнахте? Казват Му: Дванадесет.
20. И когато седемте - на четирите хиляди души, колко кошници, пълни с къшеи дигнахте? Казват Му: Седем.
21. И каза им: Не разбирате ли още?
22. Дохождат във Витсаида. И довеждат при Него един слепец и молят Му се да се докосне до него.
23. И Той хвана слепеца за ръка, изведе го вън от селото, и, като плюна на очите му, положи на него ръце и го попита: Виждаш ли нещо?