33. <Исус>, като го отведе от народа насаме, вложи пръстите Си в ушите му, и, като плюна, докосна се до езика му;
34. и погледна към небето, въздъхна и му каза: Еффата, сиреч, Отвори се.
35. И ушите му се отвориха, и връзката на езика му се развърза, и той говореше чисто.
36. И заръча им никому да не кажат това; но колкото повече им заръчваше, толкова повече те го разгласяваха;
37. защото се чудеха твърде много, и думаха: Всичко върши добре; и глухите прави да чуват, и немите да говорят.