25. А веднага чу за Него една жена, чиято малка дъщеря имаше нечист дух, и тя дойде и падна пред нозете Му.
26. (Жената бе елинка, родом сирофиникианка). И молеше Му се да изгони беса от дъщеря й.
27. А <Исус> й рече: Остави да се наситят децата; защото не е прилично да се вземе хляба на децата и да се даде на кученцата.
28. А тя в отговор Му каза: Така Господи, но и кученцата под трапезата ядат от трохите <паднали> от децата.
29. И рече й: За тая дума иди си; бесът излезе от дъщеря ти.
30. И като си отиде у дома, намери детето легнало на постелката, и бесът излязъл.
31. И като излезе пак из тирските предели, дойде през Сидон към галилейското езеро, през сред декаполските предели.