15. Няма нищо извън човека, което, като влиза в него, може да го оскверни; но тия неща, които излизат от него, те оскверняват човека.
16. Ако има някой уши да слуша, нека слуша.
17. И като остави народа и влезе в къщи, учениците Му Го попитаха за притчата.
18. И каза им: Нима сте и вие тъй неразсъдливи? Не разбирате ли, че нищо, което влиза в човека от вън, не може да го оскверни?
19. Защото не влиза в сърцето му, а в корема, и излиза в захода. (<Като каза това> той направи всички ястия чисти).
20. Каза още: Което излиза от човека, то осквернява човека.
21. Защото отвътре, от сърцето на човеците, излизат зли помисли, блудства, кражби, убийства,
22. прелюбодейства, користолюбие, нечестие, коварство, сладострастие, лукаво око, хулене, гордост, безумство.
23. Всички тия зли неща излизат отвътре и оскверняват човека.
24. И като стана оттам, отиде в тирските и сидонските предели; и влезе в една къща, и не искаше да Го знае никой; но не можа да се укрие.
25. А веднага чу за Него една жена, чиято малка дъщеря имаше нечист дух, и тя дойде и падна пред нозете Му.
26. (Жената бе елинка, родом сирофиникианка). И молеше Му се да изгони беса от дъщеря й.