45. И веднага накара учениците Си да влязат в ладията и да отидат преди <Него> на отвъдната страна към Витсаида, докле Той разпусне народа.
46. И след като се прости с тях, отиде на бърдото да се помоли.
47. И като се свечери, ладията беше всред морето, а Той сам на сушата.
48. И като ги видя, че се мъчат като гребат с веслата, защото им беше противен вятърът, около четвъртата стража на нощта дохожда при тях, като вървеше по езерото; и щеше да ги отмине.
49. А те, като Го видяха да ходи по езерото, помислиха си, че е призрак, и извикаха;
50. защото всички Го видяха и се смутиха. И веднага Той им проговори, като им каза: Дерзайте! Аз съм, не бойте се!