55. И главните свещеници и целият синедрион търсеха свидетелство против Исуса, за да Го умъртвят, но не намериха.
56. Защото мнозина лъжесвидетелствуваха против Него, но свидетелствата им не бяха съгласни.
57. Сетне някои станаха и лъжесвидетелствуваха против Него, като казаха:
58. Ние Го чухме да казва: Аз ще разруша тоя ръкотворен храм, и за три дни ще съградя друг неръкотворен.
59. Но и така свидетелствата им не бяха съгласни.
60. Тогава първосвещеникът се изправи насред и попита Исуса казвайки: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелствуват тия против Тебе?
61. А Той мълчеше и не отговори нищо. Първосвещеникът пак Го попита, като Му каза: Ти ли си Христос, Син на Благословения?
62. А Исус рече: Аз съм; и ще видите Човешкия Син седящ отдясно на силата и идещ с небесните облаци.
63. Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Каква нужда имаме вече от свидетели?
64. Чухте богохулството; как ви се вижда? И те всички Го осъдиха, че се изложи на смъртно <наказание>.
65. И някои почнаха да Го заплюват, да Му закриват лицето, да Го блъскат и да Му казват: Познай. И служителите, като Го хванаха, удряха Го с плесници.
66. И когато Петър беше долу на двора, дохожда една от слугините на първосвещеника;
67. и като видя Петра че се грее, взря се в него и каза: И ти беше с Назарянина, с Исуса.
68. А той се отрече, казвайки: Нито зная, нито разбирам що говориш. И излезе вън на преддверието и петелът изпя.
69. Но слугинята го видя и пак почна да казва на стоящите там: Тоя е от тях.
70. А той пак се отрече. След малко, стоящите там пак казаха на Петра: Наистина от тях си, защото си галилеянин, и говорът ти съответствува.