36. Авва, Отче, за Тебе всичко е възможно; отмини Ме с тая чаша; не, обаче, както Аз искам, но както Ти <искаш>.
37. И идва, намира ги заспали; и казва на Петра: Симоне, спиш ли? не можа ли един час да постоиш буден?
38. Бдете и молете се, за да не паднете в изкушение; духът е бодър, а тялото немощно.
39. И пак отиде и се помоли, като каза същите думи.
40. И като дойде пак, намери ги заспали, защото очите им бяха натегнали; и не знаеха що да Му отговорят.
41. И трети път дохожда и им казва: Още ли спите и почивате? Доста е! Дойде часът! Ето, Човешкият Син се предава в ръцете на грешниците.
42. Станете да вървим; ето, приближи се оня, който Ме предава.
43. И веднага, докато Той говореше, дохожда Юда, един от дванадесетте, и с него едно множество с ножове и сопи, <изпратени> от главните свещеници, книжниците и старейшините.
44. А оня, който Го предаваше, беше им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го и Го заведете<, като Го пазите> здраво.
45. И когато дойде, веднага се приближи до Него и каза: Учителю! и целуваше Го.
46. И те туриха ръце на Него и Го хванаха.
47. А един от стоящите там измъкна ножа си и удари слугата на първосвещеника и му отсече ухото.
48. Исус проговори и рече им: Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и сопи да Ме уловите?
49. Всеки ден бях при вас и поучавах в храма, и не Ме хванахте; но <това стана>, за да се сбъднат писанията.
50. Тогава всички Го оставиха и се разбягаха.
51. И някой си момък следваше подир Него, обвит с плащаница по голо; и те го хванаха.
52. А той, като остави плащаницата, избяга гол.